Премиера: "Гъдулката гори" в Тетър "София"

 

Ненормалник или герой е гъдуларят?

       

На 7 април завесата на Театър „София” ще се вдигне за премиера номер 241- моноспектакъла на Юлиян Рачков „Гъдулката гори”.

 

Автор е Райко Байчев, режисьор Добромир Цветков, а сценографията е на Димитър Шопов.

 

Гъдулката и гъдуларят не се вписват сред героите на нашето време. Но са точно такива. Пресъздадени от млад екип в Театър „София“ те ще извикват усмивка и съпричастие, симпатия и изненада.

 

Ако не вярвате-  вижте „Гъдулката гори“ в Театър „София“ и ще се убедите.

 

Райко Байчев:

„Понякога Балканите ми се струват ужасно кътче, потънало в абсурди и тежка апатия, която разкапва всичко наоколо.Друг път виждам в тях хубостта на веселието, някаква причудлива усмивка наднича глупашки отвсякъде и те усмихва, върви разбирай как и защо.

 

Често ме подчинява мрачната мисъл, че живее ли наоколо, човек е подземен и периферен, дълбоко комичен в опитите си да се протегне към останалия свят.

 

Още по-често ме връхлита радостта от подземието: ще ми се да остана зазидан в него, с детски сантимент и наивната гордост, която те кара да обичаш тукашното, въпреки цялата му кал и простотия – и така, с натъпкана в устата кал, да се ухилиш като идиот, като бог, като пич, като гений и глупак.

 

Идеята беше за тази люлка от противоречия да разкаже един гъдулар, понеже, ако някой разбира от балкански и български подземия, това е той. Гъдулката обаче е един съвсем буквален инструмент. Имам предвид, трудно можеш да очакваш от уред, чиито струни са се правили от усукани котешки черва, и лък, стържещ с обтегнати конски косми, да послужи за нещо толкова изискано като литературна метафора. Затова и гъдуларят е зает предимно с това да си блъска главата с проклетата гъдулка – до момент, в който границата между музикант и ненормалник стане доста съмнителна”.

 

Още Арт