Сантиментална изложба в галерия Sariev Contemporary

 

Митьо Солаков, Недко Солаков и Димитър Солаков

 

 

Галерия Sariev Contemporary, Пловдив има удоволствието да представи първата изложба на трите поколения творци - Митьо Солаков, Недко Солаков и Димитър Солаков. В изложбата, така назована от авторите - “Сантиментална изложба”, са показани нови творби на авторите Недко Солаков и Димитър Солаков и работи от 90-те години на миналия век на Митьо Солаков.

 

 

Изложбата може да бъде разгледана между 1 март и 30 април 2013 година в Пловдив, а в деня след откриването на 2 март (събота) от 11:00 часа в artnewscafe, Пловдив ще бъде проведен разговор с Недко и Димитър Солакови и куратора Яра Бубнова.

 

 

"Зрителят би могъл да разчете няколко метафори в драматургията на изложбата, построена от работи на три поколения на семейство Солакови. Очевидна е първата, поднесена от самото название – „Сантиментална изложба“, логично отвеждаща към вътрешните отношения между тримата автори.

 

 

В специфичната последователност, установена в историята на изкуството, е видима  втората – присъстват скулптура, рисунка, живопис, фотография, обект, перформанс, видео, означен е един наситен речник на основни елементи, с които оперира съвременното изкуство. „Операторите“ следват логиката според поколението си – Формотворецът, скулпторът Митьо Солаков, концептуалният Разказвач Недко Солаков, изваждащ, съпоставящ и в крайна сметка сглобяващ частите на художествения наратив, и Наблюдателят, авторът на „видео-платната“ Димитър Солаков.

 

 

Чети и: Александър Юзев – "Вътре – Вън" 2

 

 

Формотворчеството е разпознаваем признак на модернизма, на надеждата, че художникът е способен да създаде нещо тотално ново. Тази вяра днес остана част от миналото – вече знаем, че промяната на света се осъществява по по-сложен начин, в движение по спирали (и по тези на ДНК-то, в частност). Пресъздаването, преосмислянето, възстановяването на връзки, генерирането на различни по мащаб митологии е „дисциплината“, в която изкуството сега се състезава.

 

 

 

 

Един от ключовите моменти в изложбата е мирното съжителство на минималистичен обект, подобен на конструктивистки архитектурен експеримент, а всъщност предназначен да улесни затварянето на бутилки с домашен доматен сок, с абстрактната биоморфна малка пластика, всички те работа на Митю Солаков. От тях, от номинираното като „полезно“ и „прекрасно“, е сплетена материята на наратива на следващия Солаков – Недко.

 

 

Чрез интерпретации и реинтерпретации той отдалечава обектите от утилитарността на номинирането им, за да се концентрира върху отношенията между обект и значение, пораждащи се в експозицията. В разбиранията на Недко Солаков конструкцията на баща му израства до семеен Александрийски фар и почва да сочи път. Илюзията на всеки от нас е, че светът не се разпада на ново и старо, минало и бъдеще, че остава цял и всичко в него е от значение, намира се във връзка, която може да се прочете. В думите върху рисунките на Недко тази вяра е откровено запечатана – герои и обекти от вчера и от днес, вероятно и от предполагаемото утре, героите на бащи и синове се срещат, контактуват, заживяват. Те стават част от материята на семейното, в което всичко има своето логично място, причина и следствие.

 

 

Чети и: Оливър Боудън - Орденът на асасините

 

 

По принцип, Наблюдателят в своята безпристрастност не задава въпроси, не се съмнява в цялостта. Светът в обектива му е какъвто е, но оттам и субективността на погледа – винаги „прикрепен“ към индивида, към самия себе си. При Димитър Солаков домашният – кипящият доматен сок е червена лава на сътворението, засмукваща всичко наоколо. В нея отиват и породената от доматения  сок „архитектура“ на дядо му, и червеният залез над семейното гнездо в село Борики от драматичната живопис на баща му. Като „човекът мравка“ под окото на прицелената към собственото му лице камера, той обикаля света, преживявайки го като непознато място, като препятствие, преодолимо, но все едно предизвикателство. Светът е същият – с доматения  сок, със залеза над Борики, но видян от другата страна на планините.

 

 

„Сантиментална изложба“ би трябвало да е повествувание за едно семейство художници, а се превръща в коментар на отношенията между реалността в живота и изкуството, на фразата Ars longa, vita brevis." Яра Бубнова, февруари 2013 година.

 

 

Xаресайте или споделете новината ако Ви е допаднала:

Още Арт