Стефан Цвайг - Мария-Антоанета
В гнездото на усойници Версай, една кралица е обречена още с влизането си в него
В поредицата си Vintage, издателство "Ентусиаст ни среща отново със Стефан Цвайг и романа "Мария-Антоанета", написан през 1932 г. и известен като една от най-добрите биографични творби. Не случайно, само 6 години след публикуването му, през 1938 г., той е филмиран от Метро Голдуин Майер.
Стефан Цвайг вдига воала и "изчиства" историята на живота на Мария-Антоанета от всички слухове и легенди. Той ни разкрива съдбата на последната владетелка на Франция, не като ексцентрична и глуповата жена, а като прототип на една съвременна лейди Даяна.
Авторът се позовава на много писма на Мария-Антоанета до майка ѝ Мария-Терезия – свещена римска императрица, до австрийския посланик, а по-късно и до любимия ѝ Ферзен. В биографията са описани най-важните 20 години от живота на Мария-Антоанета – от омъжването ѝ още като момиче за безхарактерния Луи ХVІ до Френската революция и обезглавяването на кралското семейство на гилотината.
Писателят показва превръщането на Мария-Антоанета от разглезена хлапачка, лекомислена, своенравна безделница, която не се интересува от политиката в решителен и деен монарх. Тя намира сили в себе си да преустанови с празненствата и безразборното харчене на пари, и да поеме ролята на решителна, прозорлива и много горда жена, макар че накрая историческата съдба я превръща в заложница на политическите и военни преговори между Франция и Хабсбургите.
Тази "нежна, стройна, миловидна, чаровна, палава и кокетна, деветнадесетгодишната девойка, която веднага се превръща в богиня на стила рококо, в първообраз на модата и господстващия вкус", много скоро поема управлението на Франция в свои ръце. В богатия документален материал, Цвайг цитира писмо до майка ѝ Мария Терезия, в което тя обяснява колко е важно като кралица да помага на народа си, да се занимава с благотворителност и да намали данъците.
В разгара на Френската революция, не пастите, а клеветите и памфлетните издания с анонимни съчинения за Мария-Антоанета, погубват кралицата. Скоро след гилотинирането ѝ, от лозунга 'свобода, равенство, братство" не остава почти нищо, а чистите идеи на революцията стигат до извращения.
Романът "Мария-Антоанета" напомня, че "като няма хляб" е много опасно да се призовава да се "ядат пасти", защото дори и най-големият владетел е застрашен да загуби главата си.
Стефан Цвайг ни разкрива един преломен момент в европейската история и предизвиква доверието ни с думите си: "лично аз вярвам, че единственият отговор, който можем да дадем на злепоставянето на нашите усилия, е художественото постижения. Аз не съм полемична натура: през целия си живот съм писал винаги само в полза на неща и хора, никога против някоя раса, класа или нация, или пък против отделен човек."
Чети и: Хана Тъниклиф - С дъх на чаени листа
Харесайте или споделете новината ако Ви е допаднала:
