Университетският театър на НБУ представя "Метаморфози"

 

17 май от 19 часа на Открита сцена "Сълза и смях"

 

 

Авторът Мери Цимерман структурира пиесата върху осем мита на Овидий. Рамката на пиесата е свързана с мита за алчния Мидас, който в получава способност всичко до което се докосне да се превръща в злато. За нещастиер втурналата се към него прелестна дъщеря също се превръща в златна статуя.

 

 

Мидас е потресен и моли боговете да върнат дъщеря му. Боговете му обещават да върнат живота на дъщеря му, ако намери
изворът, където се отразяват звездите и потопи ръцете си в него.

 

 

От тук започват различните митове, които носят различни послания: за любовта отвъд смъртта (Алкиона и Кеик, които се превръщат в птици), за алчността (Ерезихтон, който се смоизяжда от лакомия) , за Орфей и Евридика в подземното царство (и невъзможността Орфей да си върне Евридика, поради нетърпеливостта му да се обръща назад за да я съзре), за смелостта да обичаш въпреки забраните (Ерос и Афродита), за благородството и солидарността (Бавкида и Филемон), за отговорността на бащите, които не вярват в способностите на децата си и са самовлюбени, не ги подкрепят в желанието им да полетят (Аполон и Фаетон), за надмеността и наказанието (Мира, която презира всички ухажори и Афродита я наказва да изпитва страст към баща си).

 

 

В края на спектакъла Мидас минавайки през всички митове, разбира, че смисълът е да получаваш и да даряваш обич.

 

 

Не случайно последният текст, който всички произнасяпт е:"Нека умра в мига, в който любовта ми загине. Нека умра, обичайки и по този начин нивга не умра”.

 

 

В представлението има много хумор и изключително много съвременни акценти. Музиката включва страхотни рок балади на Найт Уиш, Шаде, звучи Апокалптика и Моцарт, а на финала Джон Ленън.

 

 

 

 

Спектакълът съчетава великолепен поетичен текст и въздействаща изразителност на сценични средства - слово, пластика, музика и
хореография. Текстът отправя послания за любовта, загубите, въображението и превръщенията на духа. Младите актьори със заразяваща емоционалност, одухотвореност и интелигентност създават прекрасния свят на Овидиевите герои, съчетани със съвременна чувствителност, модерен рефлекс и значими идеи.

 

 

Режисьорът доц. Ева Волицер изгражда сложно и завладяващо представление, като преплита дълбоките духовни търсения на героите с пластическа динамика, хумор, въображение и красота на визията.

 

 

Чети и: Дарина Янева - изложба "Търся брегове"

 

 

Любовта – това е духовното послание на спектакъла. Представлението е с интересна структура - театър в театъра. От една страна е поетичният текст, а от друга динамична пластическа и танцова форма на изразните средства, цветен завладяващ диалог, обагрен с хумор и мъдрост. Светлината пада върху метаморфозите на сценичните персонажи, върху бързото влизане и излизане на актьорите в различни образи. Така не само сценичните герои претърпяват метаморфози, а и самите актьори.

 

 

"Представлението е за всички чувствителни и позитивни хора, за които ценностите носят духовен заряд" - споделя доц. Ева Волицер.

 

 

Харесайте или споделете новината ако Ви е допаднала:

Още Арт