Златю Бояджиев и Бараците

Златю Бояджиев - "На нивата" (След оран), 1942

 

Изложба, посветена на 110 годишнината от рождението на именития художник

 

 

Изложбата "Златю Бояджиев и Бараците" се организира от Софийска градска художествена галерия и Градска художествена галерия – Пловдив. Тя се състои от две части – първата включва емблематични творби на Златю Бояджиев от различни периоди, а втората е посветена на приятелството му с Васил Бараков и Давид Перец, тримата известни като "Бараците", и проследява, както общия им път в изкуството, така и индивидуалното развитие на всеки от тях.

 

 

Златю Бояджиев рисува стотици композиции, портрети и пейзажи в своя творчески път, белязан от един водораздел – парализата, който предопределя неговата биография на художник. Така творчеството му се разделя на два периода.

 

 

Първият се характеризира с класически маниер при композирането, а в живописното изграждане се усеща влияние от импресионистите, от ренесансови майстори и старите икони, но темите винаги са обвързани с българската природа, с малкия град и село, с живота в тях.

 

 

При втория период, когато започва да живописва с лявата ръка, стилът на твореца се променя коренно по посока на образността, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност и мазки. Творбите му придобиват подчертана експресия и драматизъм. Някои от тях привличат със своята сюжетна занимателност, други са изпълнени със странни образи, често криещи в себе си символичен смисъл.

 

 

Съдбата среща тримата бъдещи художници в Пловдив, когато правят своите първи стъпки в изкуството. Този път започва от рисуването в развалините на Куршум хан, от фирмата за табели, през Художествената академия и общата квартира в София, за да ги изведе по пътеките на Родопите. Своите художествени средства Бараков, Бояджиев и Перец откриват в тази мека и красива планина, която години наред ги привлича. И ако поколението български пейзажисти преди тях намира красотата в старите къщи, техните дворове и малките улички, то Бараците откриват Родопите за българското изкуство като пластичен и знаков образ. Пейзажът в творчеството на Бояджиев, Бараков и Перец не е просто красива гледка, а е определена творческа нагласа и начин на мислене, подчинени на чисто субективното авторско виждане и усещане.

 

 

Златю Бояджиев - "Бараците", 1964

 

 

Мощните масиви, дълбоките долини, родопските къщи, извитите пътеки, хората и животните, които ги населяват, притежават онази цялост и форми, които ги вълнуват. Привлечени са от силата на планината, от нейната първична материалност, от одушевеното и неодушевеното в нея. Тримата художници бавно през десетилетията ще изминат своя път от родопските пейзажи през натюрмортите, фигуралните композиции и портретите.

 

 

Перец ще създаде удивителни пейзажи и натюрморти, превръщайки ги във високо изкуство. През годините ще премине през фигуралната композиция със средствата на синтетичния експресивен реализъм, като достигне до лиричната абстракция и постепенното деструктиране на образа.

 

 

Бараков ще твори в областта на натюрморта и портрета, но предпочитанията в цялото му творчество остават към пейзажния жанр. Ранните пейзажи на художника са експресивни, с изразен релеф, с наситен колорит и плътна фактура, без незначителни детайли, със синтетично постигната и просто изразена форма. Той е един от първите български художници, разработващи индустриален пейзаж. В по-късен етап създава платна в импресионистичен дух.

 

 

Чети и: 130 години от рождението на художника Борис Денев

 

 

Така Златю Бояджиев, Васил Бараков и Давид Перец влизат в историята на българското изкуство с общата посока в младостта си, с личния си индивидуален принос през десетилетията и остават завинаги свързани помежду си със студентското прозвище "Бараците".

 

 

По повод на изложбата е издаден двуезичен (български и английски) каталог от 100 страници със 114 репродукции, изчерпателна биография на Златю Бояджиев и пълна библиография за тримата художници.

 

 

Харесайте или споделете новината ако Ви е допаднала:

Още Арт