Кинопанорама на Андрей Тарковски

 

Само в Дом на киното

 

 

 По повод 80-тата годишнина от рождението на Андрей Тарковски софийската публика ще може да се наслади на киношедьоврите „Иваново детство”, „Сталкер” , „Соларис”, „Андрей Рубльов”, „Огледало”, „Носталгия” и„Жертвоприношение”. Заедно със седемте игрални филма заснети от Тарковски Домът на киното ще покаже за първи път у нас  два документални филма посветени на режисьора – „Жертвоприношенята на Андрей Тарковски” създаден през 2012 от режисьора Денис Трофимов и „Андрей Тарковски и Сергей Параджанов. Острови” създаден през 2003 – уникален документален експеримент в жанра на творческия портрет.

 

 

Андрей Тарковски е роден  в село Завражие, близо до град Юревец на Волга в семейството на известният поет Арсений Тарковски. Когато през 1937 г. Арсений Тарковски напуска семейството си, Андрей е на тригодишна възраст. Събитието оставя травма в душата на момчето, а майка му  издържа семейството, работейки като коректор в печатница. Тарковски завършва художественото училище и постъпва в Московския институт за източни култури, където изучава арабски език. През 1953 г. заминава в състава на научна експедиция в Турханския район на Красноярския край, Сибир. В тайгата остава близо година, преосмисляйки  бъдещето си и решава да следва режисура.

 

 

В 1954 г. постъпва във Всерусийския държавен институт по кинематография там  се сближава с Андрей Кончаловски, който става съсценарист на дипломната работа на Тарковски „Валяк и цигулка“ (1961 г.).

 

 

Първият игрален филм на Тарковски „Иваново детство”  печели „Златен лъв“ от фестивала във Венеция, а и известност на автора си. Следващият му филм  „Андрей Рубльов“, участва в извънконкурсната програма на феситвала в Кан, стигнал полулегално там и  получава наградата ФИПРЕСИ.

 

 

През 1974 г. на бял свят се появява дълго отлаганият  автобиографичен филм „Огледало“. На следващата година започва съвместна работа с Аркадий и Борис Стругацки по сценария на „Сталкер“. Филмът е завършен през 1979 г. а на следващата печели награди на фестивалите в Кан и Таормина („Давид ди Донатело“).

 

 

Чети и: Гъркиня отнема девствеността на Емко

 

 

След  края на снимките на „Носталгия“ през 1984г. в Италия, Тарковски решава да остане в Европа. В родината си той не може да получи така желаната творческа свобода. На следващата 1985г.  режисьорът започва работа по последния си филм, „Жертвоприношение“. В края на годината установява, че е болен от рак на белите дробове. Със съдействието на Франсоа Митеран, който лично праща телеграма на Михаил Горбачов, от СССР пристигат синът на Тарковски, Арсений, и тъщата му Ана Егоркина. В Кан „Жертвоприношение“ печели наградата на журито.

 

 

Андрей Тарковски умира на 29 декември. На 3 януари 1987 г. е погребан в руското гробище „Сен Женевиев де Боа“, край Париж.

 

 

Харесайте или споделете новината ако Ви е допаднала:

Още Кино & TV