Тони Палмър - класика и рок на СФФ

 

„Класика на кино” и „Тони Палмър Рок“ представят 8 музикални филмови шедьовъра на големия режисьор

 

 

Тони Палмър е сред водещите режисьори на музикални документални и игрални филми. Филмографията му наброява над 100 заглавия – от ранните му творби за „Бийтълс”, „Крийм”, Джими Хендрикс, Ленард Коен и Франк Запа до известните му портрети на Уолтън, Бритън, Стравински, Мария Калас, Шостакович, Пърсел и Менухин. Сред повече от 40-те международни отличия за работата му са 12 златни медала от Фестивала на киното и телевизията в Ню Йорк, многобройни номинации и награди за БАФТА и „Еми”. Той е единственият двукратен носител на престижната Държавна награда на Италия. Тони Палмър е и специален приятел на София Филм Фест, и само след няколко седмици с партньорската подкрепа на Британския съвет ще представи лично на кино-мело-маните най-новата си творба „Ноктюрно”. Прожекцията в София на 12 март в кино Люмиер е световната премиера на филма.

 

 

„Ноктюрно“ (2013) е посветен на 100-годишнината от рождението на Бенджамин Бритън, която ще бъде отбелязана през 2013 г. Мнозина смятат Бритън за най-великия британски композитор от Хенри Пърсел насам, а Тони Палмър му е посветил четири игрални и документални филма. Новата му забележителна творба е посветена на неспокойствието на композитора, породено от световните катаклизми.

 

 

 

 

По повод 200-годишнината от рождението на Вагнер публиката на СФФ ще има възможност да види едноименна творба на Тони Палмър, влязла в историята на киното като „един от най-красивите филми на всички времена”. „Вагнер” (1983) е създаден по повод 100-годишнината от смъртта на гениалния немски композитор, диригент, режисьор и есеист, прочул се със своите опери. Филмът с участието на  Ричард Бъртън, сър Лорънс Оливие и Ванеса Редгрейв, представлява богата панорамна картина на живота на Вагнер - преди Революцията от 1848 г., през годините на изгнание в Швейцария до спасяването му от запленения от музиката му крал Лудвиг Втори Баварски и последния му триумф в Байройт.

 

 

 

 

Документалният филм на Тони Палмър „Семейство Вагнер” (2010) напомня за операта на Вагнер „Пръстенът на нибелунгите”, защото подобно на нея ни среща с жадни за власт патриарси, бунтарски настроени млади хора и хиляди митове.

 

 

„Семейство Вагнер” представя историята на фамилията Вагнер: от близостта й с Адолф Хитлер (снахата на Рихард – Уинифред, е членувала в нацистката партия) до неотдавнашните боричкания за директорската позиция на фестивала, посветен на музиката на Вагнер в Байройт (между враждуващите полусестри Катарина Вагнер и Ева Вагнер-Паские, които го ръководят). Сред всичките интриги и стремежи за власт някои членове на фамилията съвсем изгубват вяра в усещането за семейна принадлежност. Волфганг Вагнер – бивш директор на фестивала в Байройт, очевидно изгубил битките със своите родственици, въздъхва в едно от интервютата: „Семейството е произволна колекция от личности, с които делите общо фамилно име”.

 

 

 

 

„Англия, моя Англия” (1995) e реалистичен и точен портрет на един от най-знаменитите композитори в английската история Хенри Пърсел. Чрез участието си в пиеса, група актьори от 60-те години на 20 век се отправят на пътешествие през 60-те години на 17 век в Англия – забележителния период, в който живее и твори композиторът.

 

 

Въпреки многобройните опити да се създаде подробен портрет на личността на Хенри Пърсел, тя и до ден-днешен остава загадка.

 

 

Колко бързо прелитат 20 години? Като миг или като блясък на сноп светлина през лентата...

 

 

Тя още пази спомена за първия „Рок филм фест” – страст към музиката и киното, слети в едно... Забележителната годишнина е само повод да бъдат показани отново някои от класическите рок- филми на Тони Палмър, които са са срещали със софийската публика през годините...

 

 

 

 

Почти четири десетилетия след премиерата си, „All My Loving” (1968) продължава да вълнува с прекрасните и лудешки изпълнения на онзи твърде шумен и шарен свят, с който ни среща. Филмът концентрира вниманието предимно върху британските рок-легенди. Комбинацията от концертни изпълнения и наситени с ексцентричност интервюта води до халюциогенно, психеделистично преживяване.

 

 

 

 

„Турнето те побърква” – така Франк Запа обяснява раждането на идеята за филма по време на турне с групата му „Мадърс ъф инвеншън”. „200 мотела” (1971) е жизнерадостен, маниашки и нестандартен кинопоглед към  пътешествието на музиканите от бандата през всички мотели, концертни зали, градове, щати и групита. Няма и следа от опита за документална достоверност. „200 мотела” е първият филм, заснет на видео и след това прехвърлен на 35 мм лента.

 

 

 

 

„Последният концерт на „Крийм” (1974) е за историческия прощален концерт в лондонския Роял Албърт Хол на една от най-великите рок групи. В състава на супергрупата са Ерик Клептън на соло китарата, Джак Брус - бас и вокал и Джинджър Бейкър на барабаните. Изпълненията са магнетични – също толкова вълнуващо е да бъдат гледани, колкото и слушани!

 

 

През 1972 философски настроеният музикант Ленард Коен, един от най-влиятелните музиканти и композитори в последните 40 години, поет и писател, потегля на европейско турне, което стартира в Дъблин и завършва в Йерусалим. В групата му са Дженифър Уорнс, Рон Корнелиъс и Боб Джонстън. Тони Палмър ги следва от град на град с екипа си от четирима души и с бюджет от 35 000 британски лири. Само месец след приключване на турнето Палмър е готов с монтажа на първата версия на документалния филм. По желание на продуцента той предава целия заснет материал, без да подозира, че неговият асистент-монтажист се е обвързал с компанията да завърши филма. Така девет месеца по-късно се появява версия, която, по думите на Палмър, съдържа 50% от неговия материал, но е с променена структура, зле направен музикален монтаж и съвсем различен смисъл. Ако е бил запознат със съдържанието на филма тогава, той не би разрешил името му да стои под него.

 

 

Чети и: Премиера: Горящият храст

 

 

Години по-късно режисьорът премонтира заснетия през 1972 материал и така се ражда 106-минутният „Ленард Коен: Bird on A Wire”. Неговият филм показва върховите мигове на турнето, както и някои не толкова перфектни моменти от изпълненията и ни въвежда зад сцената, където Ленард Коен просто не забелязва камерата.

 

 

Xаресайте или споделете новината ако Ви е допаднала:

Още Кино & TV