Стокхолмски синдром

Животът е прекрасен!

 

 

Или поне така си мислеше преди той да влезе в него. Отначало не осъзнаваше, че появата му ще промени всичко и завинаги. Дори и в най-нестандартните ти мисли той не беше част от общата картина. Беше прекалено недодялан, прекалено НЕ твой тип за целта. Затова ти видимо се учуди, когато присъствието му от странно разбираемо стана постоянно.

 

На въпроса какво ти харесва в него, ти отговаряш: “Ами, не знам… Игнорира ме някак си. Дава ми малко внимание и после изчезва за дълго. Но когато е с мен е хубаво. А когато го няма ми липсва. Груб е! И понякога се държи зле с мен. Случва се да плача заради нещо, което е казал или направил… Не знам и аз защо го харесвам, по дяволите! Темерут!”

 

 

Ясно! Диагнозата е проста: Стокхолмски любовен синдром. Той краде сърцето ти и се гаври с него, а ти му симпатизираш и го защитаваш. Поредната бедна душа станала жертва на своя насилник.

 

 

Няма смисъл да казвам, че е адски тъпо да продължаваш да искаш точно него, като там навън те чака един пълен със свестни мъже свят. Няма смисъл и да те убеждавам, че трябва да се откъснеш от него и да проумееш, че той не те заслужава. Истината е, че в една такава ситуация съветите са безполезни. Защото любовта, дори и в тази си извратена форма е по-силна и от най-силния ни разум. И от най-силната ни воля. Затова те оставям в ръцете му. Нека си играе… А когато му омръзнеш и реши да те захвърли, аз ще бъда до теб. Тогава ще имаш много повече нужда от мен. Но не и сега…

 

 

Автор: Yolipop

Още Fun